Човешките права са универсални и присъщи на всеки един човек, те представляват гаранция за достойно третиране и равенство, независимо от произход, пол, джендър идентичност, етнически произход, класа или вероизповедание. За тях се говори най-често по отношение на различни международни конвенции, правна гледна точка или държавата. Държавата играе ключова роля в защитата и упражняването на човешките права чрез различни механизми и достъп до съдебната система. 

 

Правото на труд, както и други взаимосвързани права са част от човешките права, но са  регулирани в системата на трудовото законодателство, защото представляват договор между работодател и служител. Грижата за служителите и спазване на законите са изключително важни за работодателите, но и тези права са най-често в риск да бъдат нарушени поради причини, свързани с неетични практики или непознаване на законите от страна на служителите.  

 

Практиката показва, че ние търсим най-често правата си, когато са нарушени и когато имаме нужда от компенсация. Но какво се случва, когато правата ни са нарушени, какви са мерките, които предприемаме? Правим ли разлика между права по смисъла на международните конвенции, или най-често ги обвързваме с правата и задължениятa, които имаме в различни договорни ситуации – работна среда, закупуване на стоки, плащане на различни сметки. Знаем ли правата си и чувстваме ли се защитени? Можем ли да търсим правата си от работодатели и от бизнеса?

Можем ли да търсим правата си от работодатели и от бизнеса?

По отношение на бизнеса зачитането на човешките права се свързва най-често с оценка на рисковете от отрицателно въздействие върху човешките права от дейността на една компания. Примерите са различни: от поставяне на кратки срокове за изпълнение на поръчки във веригите за доставки; замърсяване на водоизточници; ограничаване на правото на сдружаване; дискриминация. Макар и тези примери да са регулирани с различни закони, смисълът е, че всяка компания може да направи оценка на риска, преди да започне нов проект или в течение на проект, тъй като може лесно да се идентифицират рискови сектори, в които компаниите развиват дейност, и рисковете за човешките права. Например: закупуването на електрически автомобили е с положително въздействие върху околната среда. Компанията, която ги произвежда, спазва всички законодателни изисквания в държавата на производство, но проблемите с доставянето на суровините за производството показват друга картина, която може да бъде свързана със сериозни нарушения на безопасни условия на труд от мястото на добив на суровината, детски и принудителен труд, или отделяне на въглероден отпечатък при обработка на суровината. Този пример показва различни етапи от производството, които носят рискове върху човешките права. Затова и принципите на корпоративното зачитане на човешките права говорят за оценка на всички права, а не само на отделни права, които най-често са добре защитени от различни регулаторни уредби.