Какво е „зелена икономика“?
Какво е „зелена икономика“?
Зелената икономика е алтернативна визия за икономически растеж и развитие. Тя цели да даде решения на икономическите и климатичните проблеми, пред които е поставено човечеството. Зелената икономика се основава на преход от дългогодишните модели на производство и консумация с високи нива на въглеродни емисии, които вредят на човешките общества и екосистемите, към устойчиви модели на производство с нулеви въглеродни емисии. Международната търговска камара определя зелената икономика като модел, при който икономическият растеж и отговорността към природата вървят ръка за ръка и са взаимно зависими.
Принципите на прехода към зелена икономика са установени в основни международни споразумения за справяне с климатичните промени. Парижкото споразумение, подписано от 195 държави през 2015 г., поставя целите за намаляване на глобалното затопляне и ограничаване на емисиите от парникови газове. „Програмата за устойчиво развитие 2030“ на ООН, както и инициативата Глобален договор на ООН, визират развитието на устойчиви икономики, при които основна е грижата за околната среда и хората. От основно значение е преходът към устойчиви икономически модели да бъде направляван от принципите на защита и зачитане на правата на човека.
Основната цел, заложена в Парижкото споразумение, е до 2050 г. градусите на глобалното затопляне да бъдат ограничени под 2° спрямо нивата преди индустриалната революция. Задържането им до 1.5° значително би намалило броя на хората, застрашени от климатични бедствия и бедност.
Зеленият пакт на Европейския Съюз
Европейският зелен пакт е планът за преобразуване на икономиката на Европейския съюз към устойчиво развитие, който цели превръщането на Европа в първия неутрален по отношение на климата континент. Основните цели са намаляване на емисиите с поне 55% до 2030 г. в сравнение с нивата им от 1990 г. и декарбонизация на икономиката.
„Подготвени за цел 55“ е набор от предложения за преразглеждане и адаптиране на законодателството на ЕС, за да се гарантира, че политиките на ЕС са в унисон с целите за климата. От основно значение е гарантирането на справедлив преход с грижа за хората, запазването на конкурентоспособността на промишлеността и запазването на водещата роля на ЕС в борбата с климатичните промени в световен мащаб.
Справедлив преход
Зеленият пакт се реализира успоредно с „Механизма за справедлив преход“. Целта на механизма е осъществяването на прехода по справедлив начин и с конкретни мерки за подпомагане на всички хора, предприятия, промишлени сектори, държави и региони от ЕС, засегнати от прехода към зелена икономика. Целта на механизма е да гарантира, че няма да има изоставени в прехода към климатична неутралност. Механизмът ще предприеме конкретни мерки, съобразени с нуждите на хората в регионите, засегнати най-силно от прехода към зелена икономика.
Притеснението на жителите и работещите във въглищно-добивните региони е разбираемо, но възможностите за зелена икономика предлагат не само обучения и преквалификация, но и подобряване на качеството на живот чрез чиста и здравословна околна среда. Социалните предизвикателства в прехода изискват отговорност и ангажираност от държавите, бизнесите и хората, за да могат средствата от Фондa за справедлив преход да достигнат до нуждаещите се хора, които трябва да имат възможност да участват и да са ангажирани в процеса на трансформация на затихващите сектори и преход към устойчиви модели на производство с нулеви въглеродни емисии.
Справедливият преход не се отнася само до служителите на компаниите, а засяга и по-големите общности от хора. Ангажирането на държавата и бизнесите в процеса на справедлив преход и прилагането на принципите за правата на човека са от ключово значение за създаването на социален диалог и постигане на справедливи решения, съобразени с всички засегнати страни. Упражнявайки правото си на достъп до информация и на участие в процеса на справедлив преход, всички заинтересовани страни (работници, семействата им, общността) могат да бъдат включени и да имат възможност да участват в един прозрачен процес. Ръководните принципи и насоките за надлежна проверка съдържат практически указания за ангажиране на заинтересованите страни и ползите за всички: държавна и местна власт, предприятия, служители, носители на права и общността.