Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека („Ръководните принципи“) са международно приети стандарти за държавите и компаниите, създадени с цел да предотвратят и компенсират потенциални нарушения на правата на човека в резултат на бизнес дейности. Предложени от специалния представител на ООН за Бизнеса и правата на човека през 2011 година, Джон Ръги,  те се превръщат в основен стандарт за отговорно бизнес поведение, основано на зачитане на правата за човека.  Концепцията за бизнес и права на човека разглежда как компаниите адресират потенциалното отрицателно въздействие върху правата на човека.

Ръководните принципи представляват модел, който помага на компаниите да управляват рисковете, свързани с неблагоприятно въздействие върху човешките права, и предлагат рамка, в която заинтересованите страни могат да направят оценка на компаниите и как те спазват правата на човека. Темата за заинтересованите страни е показател за това как компаниите посрещат корпоративната отговорност за зачитане на правата на човека, заложена в Ръководните принципи.

Екип от специалисти, които са мотивирани да развиват темата за бизнеса и правата на човека в България
Quality Standards
Quality Standards

Ръководните принципи поставят изискването към компаниите, независимо от техния размер или сектор, да зачитат правата на човека. Защитата на правата на човека е основна функция на държавата, която се изпълнява съобразно международно приети конвенции и инструменти. Освен ролята на държавата, принципите припознават и влиянието на бизнеса, и нуждата от зачитането на правата на човека, за да се намали рискът от нарушаването на правата на човека. Функцията им е да насочат компаниите да бъдат проактивни в търсене на потенциални рискове от дейности, които могат да нарушават правата на човека спрямо типа бизнес, сектор или географски регион.

Ръководните принципи се основават на 3 стълба:

Задължения на държавата да зaщитава правата на човека.

Приетите от държавите задължения да съблюдават, защитават и гарантират правата на човека и основните свободи;

Корпоративна отговорност за спазване на правата на човека.

Ролята на бизнес предприятията като специализирани органи на обществото, изпълняващи специализирани функции, към които се предявяват изисквания за спазване на всички действащи закони за съблюдаване на човешките права;

Ефективна защита.

Необходимостта правата и задълженията да бъдат обезпечени/ гарантирани с подходящи и ефективни средства за правна защита, в случай че бъдат нарушени.

Quality Standards
Quality Standards

Стълб 1: Включва препоръки към държавите, които, спазвайки международните си задължения, са длъжни да създадат условия и предпоставки за защита срещу нарушаване правата на човека от дейностите на предприятията:

  • Осигуряване спазването на закони и оценка на адекватността на законодателните инициативи, изискващи зачитане правата на човека от бизнеса;
  • Насърчаване бизнес предприятията да зачитат правата на човека чрез предостaвяне на ефективни насоки и поощряването им;
  • Насърчаване на предприятия с държавно участие да предприемат мерки за зачитане на правата на човека, което включва и извършване на надлежна проверка;
  • При установяване на участие на бизнес предприятия в конфликти, държавата да предостави нужната подкрепа и насоки, за да се избегнат причиняването на вреди и нарушаване на правата на човека;
  • Съгласуваност на политиките, приети от държавите и въведените от държавни институции изисквания, определящи бизнес практиките за зачитане правата на човека чрез предоставяне на информация и подкрепа;

 

Стълб 2: Съдържа модел, който бизнес предприятията трябва да следват, за да зачитат правата на човека. Моделът включва избягване нарушаването на човешките права  и справяне с неблагоприятните въздействия върху правата на човека. Фокусът е на:

  • Подходът за управление на риска е насочен към хората, не само към риска за бизнеса;
  • Отговорността да се зачитат правата на човека включва цялата оперативна дейност на предприятието, както и цялата верига на стойността;
  • Спазването на  местното законодателство не е предпоставка за посрещане на изискванията на Ръководните принципи;
  • Филантропията и корпоративното доброволчество не могат да компенсират негативното влияние на бизнеса върху правата на човека;

 

 

Ръководните принципи и наръчникът за приложението им посочват нуждата от ангажиране на заинтересованите страни при извършването на надлежна проверка от предприятията, чиято дейност носи значителен риск от нарушаване на правата на човека. Корпоративна отговорност за зачитане на правата на човека включва: 

  • Публичен ангажимент, включващ декларация за политики, процеси, ангажираност и отговорност за зачитане на човешките права. (принцип 16)
  • Процес за надлежна проверка на правата на човека за идентифициране, предотвратяване, смекчаване и отчитане на начина, по който се справят с въздействието си върху правата на човека (принцип 17)
  • Оценка на рисковете за правата на човека (принцип 18)
  • Процес за компенсация на тези, които са потърпевши от дейностите или решенията на предприятията. (принцип 22)

Стълб 3: Осигуряване на достъп до правна защита и компенсация чрез държавни извънсъдебни  механизми :

  • Достъп до ефективни средства за правна защита (Принцип 25)
  • Осигуряване на достъп до правна защита и до алтернативни източници за защита
  • Осигуряване на извънсъдебни механизми за разглеждане на жалби
  • Достъп до извънсъдебни механизми за подаване на жалби, най-често създадени в предприятията (Принцип 28)
  • Ранно разглеждане на индивидуални жалби с цел навременно отстраняване на проблемите

 

 

Разрешаването на множество проблеми чрез дигитални продукти и иновации е неоспорим факт,

Задължението на държавата по отношение на защита и компенсация при нарушаване на правата на човека е да осигури достъп до съдебни и извънсъдебни държавни механизми за разглеждане на жалби. Недържавните механизми за разглеждане на жалби, които трябва да допълват държавните механизми, трябва да се реализират от компаниите или на национално ниво, или като част от многостранни инициативи. Извънсъдебните механизми трябва да отговарят на следните критерии: легитимност, достъпност, предвидимост, безпристрастност, прозрачност,да са съобразени с правата на човека, а механизмите на ниво компании трябва да включват отворен диалог и ангажираност.