В месеца, изпълнен с инициативи за равенство между половете и икономическо овластяване на жените, смятаме за подходящо да разгледаме темата за надлежната проверка от гледна точка на равнопоставеността.

Надлежна проверка през призмата на равнопоставеността, или джендърно обусловена надлежна проверка, прилага джендър перспектива във всеки етап от процеса на надлежна проверка, като по този начин се ограничава негативното въздействие върху жените, момичета и небинарните хора.

На праткика, това означава, че бизнесът може да задава различни въпроси на всеки етап от процеса на надлежна проверка – когато идентифицира рискове, когато консултира засегнатите групи, когато създава механизми за подаване на жалби и когато оценява дали предприетите мерки работят реално. Тук въпросът при оценката на риска трябва да е не „Дали има риск за служителите?“, а да се разпознае това, че те не са хомогенна група от хора и да се отчетат различните групи, вземайки под внимание риска спрямо тяхното многообразие – момичета, момчета, жени, мъже, ЛГБТИ+ хора.

Защо е необходимо да се прилага тази призма?

Според „Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека от джендърна гледна точка“ жените и момичета са засегнатите непропорционално от въздействието на бизнеса. 

В световен мащаб, заетостта на жените на нископлатени и несигурни работни места в глобалните вериги на доставки се наблюдава основно в текстилния сектор, селското стопанство и електронното производство. Това са и секторите, в които се наблюдават най-често насилие, основано на пола, експлоатация, както и ограничен достъп до ефективни механизми за подаване на жалби и адекватна защита на пострадалите. С повишаването на военните конфликти и климатичните промени се увеличават и уязвимостите, породени от движението на групи хора и бежанци, които търсят по-добър живот. Най-често жените остават основен източник на доход, съчетавайки грижи за семейството и работа, която често попада в неформални взаимоотношения и по-висок риск от експлоатация или нарушаване на правата на жените.

България

Представителството на жените на лидерски позиции, свързани с взимане на решения, както и в политиката остава сравнително слабо, въпреки че в някои сектори като технологичния, участието на жените е сравнително високо. Други примери за неравенства е достъпът до инвестиции, мрежи и възможности за растеж и предприемачество,  грижата за семейството, деца и възрастни родители, разлики в пенсията, насилието и тормозът на работното място, както и насилието, основано на пола.

Интерсекционалност

Интерсекционалността показва, че различните форми на уязвимости могат да се припокрият и да засилята негативното въздействие върху определени групи.

Например, жени от етнически малцинства, мигрантки, жени с увреждания или жени, живеещи в селски райони, могат да бъдат по-уязвими при достъпа до пазара на труда. В работна среда ЛГБТИ+ хората също са изправени пред специфични предизвикателства като дискриминация, тормоз, ограничени възможности за кариерно развитие, липса на подкрепяща среда.

Защо темата за равенството между половете е важна за бизнеса?

Какво е бизнесът? Фирма, предприятие, локалният супермаркет, аптека – една мрежа от хора, които са взаимносвързани и които си взаимодействат ежедневно. Чрез правила и закони се опитваме да организираме тези взаимоотношения в различни формални рамки. Но отвъд това ние сме различни хора, с различни потребности, възможности и изходни точки. Макар всички да искаме уважение, достойно заплащане, и достъп до възможности за развитие, не всички започваме от една и съща позиция. Именно затова е важно бизнесът да разбира тези различия.

Процесът на надлежна проверка помага да се идентифицират най-големите рискове върху правата на човека, но когато се извършва от призмата на равенството, той дава една по-голяма картина на различия и възможност тези рискове да се идентифицират по-рано и да се минимизират. А когато вече е установено нарушение, засегнатите хора да получат ефективна компенсация спрямо техните специфични нужди. 

Работа ли е на бизнеса да взема под внимание тези уязвимости?

От една страна, като работодатели компаниите могат да използват по-пълноценно потенциала на различните групи хора, когато разбират техните нужди и предизвикателства. От друга страна, това може да помогне на бизнеса да предотврати рискове във веригите на доставки, като разбира по-добре своето пряко и косвено влияние.

Ако например сте магазин за дрехи и зависите от текстилна фабрика да произведе сезонната колекция, но фабриката получава платовете сравнително късно, остава значително по-кратко време за производство. Това може да доведе до удължено работно време, по-малко почивки, стрес и влошени условия на труд за работниците.

Ако служителите не са компенсирани адекватно или нямат възможност да подадат жалба, това засяга ли ви? Разбира се. Ако подобни практики се случват често, бизнесът трябва да преразгледа своите процеси – както организацията на доставките, така и начина, по който се гарантира защита на хората, участващи във веригата на доставки.

Надлежната проверка през призмата на равнопоставеността помага на бизнеса да разбере реалността на всички, които участват в неговата дейност – служители, работници във веригите на доставки, клиенти и общности. Тя отчита, че хората са част от една многообразна екосистема – различни по пол, възраст, религия, етнос, сексуална ориентация и други признаци на разнообразие – и че именно тази различност влияе на начина, по който се преживяват възможностите и предизвикателствата в бизнеса.