В рамките на дейностите по проекта EMBRACE през февруари и март 2026 г. в България бяха проведени консултативни срещи с широк кръг заинтересовани страни, включително и с хора в уязвима ситуация — бежанци, търсещи закрила, и лица с временна закрила.

Един от най-важните изводи от кръглите маси е, че уязвимостта към трудова експлоатация не е еднаква за всички групи, а зависи от съчетание между правен статус, езикови умения, социална подкрепа, достъп до информация и степен на зависимост от работодатели, посредници или общностни мрежи.

Сред групите, определени като особено уязвими, се открояват:

  • граждани на трети държави;
  • хора от страни като Непал, Узбекистан, Бангладеш и Киргизстан;
  • бежанци от Сирия, Иран и Ирак;
  • лица с временна закрила от Украйна;
  • сезонни работници;
  • непридружени непълнолетни и млади хора, които губят статута си при навършване на пълнолетие.

Участниците в консултациите подчертаха, че важен фактор за ниската видимост на проблема е липсата на саморазпознаване. Подобно на българските граждани, пострадали от трудова експлоатация, много мигранти и граждани на трети държави не възприемат себе си като жертви на престъпление. Често това е свързано с тежките условия в страните им на произход или по маршрута на миграция, поради което дори експлоатативни условия могат да изглеждат „по-добра алтернатива“.

Особено силно се открои и проблемът с езиковите бариери. За участниците от Близкия изток той бе посочен като основна пречка както за намиране на работа, така и за разбиране на права, задължения и налични механизми за подкрепа. При украинските участници езиковите бариери са по-слабо изразени, но това не означава автоматично по-високо ниво на доверие или по-лесна интеграция.

Участниците поставиха силен акцент и върху значението на първите три месеца след пристигане. Именно в този период се формира усещането за сигурност, стабилност и принадлежност, както и вероятността човек да остане в законна и относително устойчива заетост. Когато в този начален период липсва информация, подкрепа, езиково съдействие и достъпни канали за помощ, рискът от навлизане в неформална заетост и зависимост от посредници или общностни мрежи нараства значително.

Специално внимание беше обърнато и на непридружените млади хора. Според участниците в срещите част от тях след навършване на 18 години попадат в своеобразен правен и социален вакуум — без документи, без достъп до стабилна подкрепа и без реални възможности за формална заетост. Това ги прави особено уязвими към неформална работа и експлоатация.

Сред препоръките, формулирани в рамките на кръглите маси по проекта EMBRACE, особено място заемат:

  • по-добра подкрепа още преди заминаване от страната на произход;
  • достъпна информация на разбираем език;
  • използване на културни и общностни медиатори;
  • по-видими линии за помощ и механизми за подаване на сигнали;
  • по-достъпни езикови курсове и практически насоки веднага след пристигане.

В кръглите маси, в които се включиха 94 участници от различни заинтересовани групи — публични институции, регионални и местни структури, граждански и международни организации, бизнес, синдикати, правни експерти, представители на академичната общност, хора в уязвима ситуация, включително бежанци и лица с временна закрила, показват ясно, че ако искаме да ограничим риска от трудова експлоатация, превенцията трябва да започва рано — още преди пристигането и най-вече в първите месеци, когато уязвимостта е най-голяма, а доверието в институциите все още не е изградено.

Повече информация за проекта EMBRACE

Финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно възгледите на Европейския съюз или на Европейската комисия. Нито Европейският съюз, нито предоставящият финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.