На 15–16 юни 2026 г. в Хелзинки, Финландия, се проведе Международната конференция за обмен на добри практики в областта на трудовата експлоатация по проекта EMBRACE. Събитието беше организирано от Европейския институт за предотвратяване и контрол на престъпността, асоцииран с ООН — HEUNI, и събра представители на бизнеса, публичните институции, академичните среди, синдикални организации, международни организации и гражданското общество от Финландия, Италия, Полша, България и Гърция. 

За Българска фондация за бизнеса и правата на човека участието в конференцията беше естествено продължение на работата по проекта EMBRACE и на проведените национални консултации със заинтересованите страни, които очертаха предизвикателствата пред бизнеса и институциите в България.

Общата цел беше да бъдат споделени практически решения за предотвратяване на трудовата експлоатация и трафика на хора чрез прилагане на подход, основан на надлежната проверка по отношение на правата на човека (Human Rights Due Diligence – HRDD).

През последните години европейската рамка в областта на бизнеса и правата на човека се развива динамично. От компаниите вече не се очаква единствено да спазват приложимото законодателство. Все по-голямо значение придобива способността им активно да идентифицират, предотвратяват и адресират рисковете за човешките права както в собствените си дейности, така и по цялата верига на доставки. Същевременно недостигът на работна сила, засилената международна мобилност на работниците и ръстът в наемането на граждани на трети държави създават нови предизвикателства пред бизнеса.

Конференцията в Хелзинки се отличи с практически фокус, а представителите на бизнеса представиха реални механизми, които вече прилагат за управление на риска от трудова експлоатация. Компании като Fortum, S-Group и YIT споделиха своя практически опит при оценката на риска във веригите на доставки, ангажирането на работниците, изграждането на капацитет сред доставчиците и разработването на ефективни механизми за подаване на сигнали. Академичните партньори и международните организации допълниха дискусията с анализи относно договорните механизми, възстановяването на нарушените права и международните стандарти за отговорно бизнес поведение.

Специално внимание по време на конференцията беше отделено и на развитието на европейската нормативна рамка в областта на предотвратяването на принудителния труд и трудовата експлоатация, конкретно Регламент (ЕС) 2024/3015 относно забраната на пазара на Съюза на продукти, произведени с принудителен труд. Дискусията подчерта, че новата регулаторна рамка поставя все по-големи очаквания към компаниите да изграждат ефективни системи за идентифициране и управление на риска във веригите си на доставки. Участниците обсъдиха как европейското законодателство постепенно измества фокуса от реакция при вече установени нарушения към активна превенция чрез прилагане на надлежна проверка по отношение на правата на човека, прозрачност във веригите на доставки и ефективно сътрудничество между бизнеса, публичните институции и останалите заинтересовани страни.

Сърцевината на конференцията бяха шест тематични работни сесии, в които участниците обмениха практически опит, обсъдиха предизвикателствата пред бизнеса и формулираха препоръки, които ще бъдат използвани при разработването на стандартните оперативни процедури (Standard Operating Procedures - SOPs) по проекта EMBRACE.

Дискусиите бяха организирани около шест взаимосвързани теми, които проследяват различните етапи на процеса по надлежна проверка по отношение на правата на човека (Human Rights Due Diligence). По време на първите две работни сесии участниците обсъдиха как компаниите могат да изграждат ефективни системи за оценка на риска във веригите на доставки, включително кои фактори следва да бъдат взети предвид при идентифицирането и приоритизирането на рисковете. Специално внимание беше отделено и на ангажирането на носителите на права и другите заинтересовани страни, така че техният опит и гледна точка да бъдат интегрирани в процесите на оценка на риска и вземане на решения.

Една от най-интересните добри практики, представени по време на конференцията, беше използването на иновативни методи за събиране на обратна връзка директно от работниците. Подчертано беше, че хората, които ежедневно работят във веригите на доставки, често са най-надеждният източник на информация за потенциални нарушения, които не могат да бъдат установени единствено чрез проверки на документи.

В резултат на проведените дискусии участниците се обединиха около виждането, че традиционните одити и проверки остават важен инструмент, но сами по себе си рядко могат да открият случаи на трудова експлоатация. Все по-често компаниите комбинират документалните проверки с интервюта с работници, оценка на условията на наемане, анализ на посредническите практики и постоянен мониторинг на рисковете.

Втората група теми беше посветена на работата с доставчиците и договорните механизми. Участниците обмениха добри практики за използването на различни форми на влияние (leverage), изграждането на капацитет сред доставчиците и сътрудничеството с тях за предотвратяване на риска от трудова експлоатация. Обсъдени бяха и договорните клаузи, които могат да подпомогнат прилагането на Human Rights Due Diligence, като същевременно насърчават диалога, ясното разпределение на отговорностите и ефективното възстановяване при установени нарушения. 

Участниците споделиха наблюдения и опит, че все повече компании възприемат подход, основан не само на контрол и санкции, но и на изграждане на капацитет сред своите доставчици. Обучения, практически насоки и постоянен диалог се оказват много по-ефективни за устойчивото подобряване на практиките, отколкото едностранното налагане на изисквания.

В рамките на втория ден конференцията беше фокусирана върху рисковете, свързани с процесите по подбор и наемане на работници, както и върху ефективните механизми за подаване на сигнали и защита срещу ответни действия.

Участниците обсъдиха как компаниите могат да идентифицират рисковете още на етапа на наемане, какви мерки могат да предприемат за тяхното предотвратяване и как да изграждат надеждни, достъпни и ползващи се с доверие механизми за подаване на сигнали. В хода на дискусиите се наложи изводът, че формалното наличие на канал за подаване на сигнали не е достатъчно. Работниците трябва да знаят за неговото съществуване, да могат да го използват на разбираем за тях език и да бъдат уверени, че подаването на сигнал няма да доведе до неблагоприятни последици за тях. Доверието е ключов фактор за ефективността на всеки механизъм за сигнали.

Изводът, около който се обединиха участниците, беше, че ефективната превенция е възможна само чрез изграждането на системи, които позволяват рискът да бъде разпознат и управляван своевременно, още преди неговото настъпване.

Конференцията постави силен акцент върху необходимостта компаниите да разполагат с ясни и ефективни процедури за реакция при установени нарушения на човешките права. Беше подчертано, че една ефективна система за надлежна проверка не приключва с идентифицирането на риска или констатирането на нарушение, а включва последващи действия за неговото преустановяване, ограничаване на неблагоприятните последици и възстановяване на правата на засегнатите лица.

В рамките на дискусиите беше обърнато специално внимание на различните форми на възстановяване (remedy), които следва да бъдат съобразени с характера и последиците от конкретното нарушение. Наред с традиционното парично обезщетение, участниците обсъдиха и редица мерки с нефинансов характер като официално извинение, възстановяване на предишното положение, осигуряване на достъп до медицинска, психологическа или правна помощ, възстановяване на неправомерно удържани възнаграждения или такси за наемане, както и предприемане на организационни мерки за предотвратяване на подобни нарушения в бъдеще. Общото разбиране беше, че ефективното възстановяване следва не само да компенсира причинените вреди, но и да възстанови достойнството на засегнатите лица и да допринесе за изграждането на доверие в механизмите за защита на човешките права.

Най-ценният резултат от конференцията не бяха единствено представените добри практики, а създадената общност от организации и експерти, обединени от разбирането, че защитата на човешките права е споделена отговорност. Предстои тези идеи да бъдат превърнати в практически инструменти и препоръки, които да подпомогнат бизнеса в изграждането на по-устойчиви и отговорни вериги на доставки в рамките на проекта EMBRACE.

В кръглите маси, в които се включиха 94 участници от различни заинтересовани групи — публични институции, регионални и местни структури, граждански и международни организации, бизнес, синдикати, правни експерти, представители на академичната общност, хора в уязвима ситуация, включително бежанци и лица с временна закрила, показват ясно, че ако искаме да ограничим риска от трудова експлоатация, превенцията трябва да започва рано — още преди пристигането и най-вече в първите месеци, когато уязвимостта е най-голяма, а доверието в институциите все още не е изградено.

Повече информация за проекта EMBRACE

Финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно възгледите на Европейския съюз или на Европейската комисия. Нито Европейският съюз, нито предоставящият финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.