В рамките на дейностите по проекта EMBRACE, Българска фондация за бизнеса и правата на човека, съвместно с Националната комисия за борба с трафика на хора, проведе серия от кръгли маси, посветени на превенцията на трафика на хора с цел трудова експлоатация. В тях се включиха 94 участници от различни заинтересовани групи — публични институции, регионални и местни структури, граждански и международни организации, бизнес, синдикати, правни експерти, представители на академичната общност, както и хора в уязвима ситуация, включително бежанци и лица с временна закрила.

Срещите бяха организирани в по-малки и фокусирани формати, което позволи по-задълбочен разговор и по-ясно очертаване на реалните предизвикателства. Те дадоха възможност да бъдат събрани институционални, експертни, практически и лични гледни точки по темата за трудовата експлоатация и риска от трафик на хора в контекста на трудовата миграция.

Един от най-ясните изводи от осъществените кръгли маси е, че трудовата експлоатация и трафикът на хора с цел трудова експлоатация не се възприемат като изолирани или случайни явления, а като проблем, който често остава скрит зад формално законни трудови отношения, административни процедури и посреднически практики.

Срещите показаха съществено разминаване между официално видимата картина и рисковете, наблюдавани на практика. Докато институциите често отчитат нисък брой официално регистрирани случаи сред граждани на трети държави, представители на гражданския сектор, синдикатите, бизнеса и самите мигранти описват множество ситуации на недекларирана или прикрита трудова експлоатация. Също така стана ясно, че проблемът невинаги започва с тежко и очевидно нарушение. В много случаи експлоатацията се развива постепенно — чрез натрупване на по-малки нарушения, зависимости и ограничения, които правят хората все по-уязвими.

Сред най-често посочваните проблеми са:

  • работа без договор;
  • разминаване между договореното и реално изплащаното възнаграждение;
  • прекомерно работно време;
  • задържане на документи;
  • ограничена възможност за смяна на работодател;
  • такси и зависимости, свързани с посредници;
  • разчитане на неформални общностни мрежи при търсене на работа и информация.

Особено важно място в обсъжданията заемаха и секторите с по-висок риск. Независимо от различията между участниците, като най-рискови се очертаха строителството, селското стопанство, хотелиерството и ресторантьорството, текстилът, търговските вериги, а в някои случаи и домашният труд. Това са сектори, в които обичайно се наблюдават силно търсене на работна ръка, сезонност, зависимост от нискоквалифициран труд и по-голяма вероятност от разминаване между формално договорените и реално прилаганите условия на труд.

В дискусиите специално внимание беше отделено и на сезонната заетост, която беше определена от участниците като особено двусмислена зона. От една страна, тя е важна за бизнеса, от друга, опростените процедури и краткосрочните договори могат да създадат постоянен поток от работници, които не разбират напълно условията на своя престой, остават в страната след изтичане на договора или напускат първоначалния работодател и навлизат в неформална заетост.

Участниците очертаха и няколко повтарящи се системни предизвикателства: неясна концептуална и регулаторна рамка, ограничен институционален капацитет, ниско доверие в институциите, значима роля на посредниците, езикови и интеграционни бариери, както и необходимост от по-силна превенция още преди пристигането в България и в първите месеци след това.

Проведените консултации в рамките на проекта EMBRACE показват, че предотвратяването на трудовата експлоатация изисква не само правна рамка, но и по-добра видимост на риска, по-ясни критерии за разпознаване на случаи, по-силна междуинституционална координация и устойчив диалог между институции, бизнес и гражданско общество.

Повече информация за проекта EMBRACE

Финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно възгледите на Европейския съюз или на Европейската комисия. Нито Европейският съюз, нито предоставящият финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.