Какво е значението на решението на Международния съд на ООН за борбата с климатичните промени и защитата на човешките права?
На 23 юли 2025 г. Международният съд на ООН представи ключово становище, с което ясно заяви, че държавите са задължени да предприемат действия за справяне с климатичните промени, в съответствие с международното право.
„Това е победа за планетата, за справедливостта в областта на климата и за силата на младите хора, определящи посоката”, заяви генералният секретар на ООН Антонио Гутериш по повод на акта.
Решението на Съда излезе малко след като бяха оповестени 2 други консултативни решения, произнесени от регионални трибунали с позиция относно борбата с климатичните промени. На 21 май 2024 г. Международният трибунал по морско право (ITLOS) установи, че страните, подписали конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, трябва да „предприемат всички необходими мерки за предотвратяване, намаляване и контрол на замърсяването на морската среда от антропогенни емисии на парникови газове“. Междуамериканският съд по правата на човека (IACtHR) в решението си от 3 юли 2025 г. потвърди, че държавите имат задължението да предотвратяват и защитават правата на човека, застрашени от въздействието на изменението на климата, както е посочено в Американската конвенция за правата на човека.
Решението предизвиква широка международна подкрепа, като над 90 държави и 11 организации представиха своите писмени и устни становища пред Съда. Решението показва и силата и решителността на младежкото лидерство. Група от 27 студенти от юридическия факултет на Южно Тихоокеански университет , които след шест годишна кампания и с подкрепата на правителството на Вануату, изпратиха запитване към Съда. Основните въпроси пред Съда са дали държавите имат задължения за справяне с климатичните промени и какви са правните последици, ако се установи, че те не предприемат мерки за борба с климатичните промени.
Климатична криза е неизбежна и застрашава живота на планетата. Въпреки множеството научни доклади и предупреждения от Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC) и други водещи агенции на ООН и екологични организации, все още има минимално разпознаване за „неотложна и екзистенциална заплаха, породена от изменението на климата”.
Доказателствата са навсякъде около нас – топене на ледници, невъзвращаема загуба на биоразнообразието, увеличаващи се непредсказуеми метеорологични явления.
Становището на Международния съд на ООН е категорично – правителствата са задължени спрямо международното право да предприемат смислени и навременни действия за предотвратяване на по-нататъшни климатични вреди. Задълженията включват намаляване на емисиите на парникови газове, трансгранично сътрудничество, мобилизиране на финансиране и подкрепа на уязвими общности и държави. Становището признава правото на чиста околна среда и задължава правителствата да го защитават наравно с другите човешки права, признати в различни межнународни конвенции.
Въпреки че становището е консултативно и не е правно обвързващо в традиционния смисъл, неговото влияние не може да се подценява. То ще оформи бъдещето на климатичното законодателство и съдебните спорове, като вече се наблюдава и повишаване на броя на климатични дела. То може повиши исковете за търсене на репарации от страните, пострадали от бездействието или нарушенията, причинени от големите държави-замърсители.
Най-важното е, че Международният съд на ООН отхвърля аргументите, че климатичните действия са само политически избор. Съдът потвърждава, че бездействието за справяне с климатичната криза носи правни последици.
Решението на Международния съд на ООН можете да намерите тук.