Връзката между правата на човека и околната среда
Влошаването на състоянието на околната среда и бързият темп на климатичните промени през последните десетилетия обаче оказват пряко негативно въздействие върху живота на хората. Промените в климата и околната среда подлагат на риск упражняването на някои от основните човешки права, утвърдени във Всеобщата декларация за правата на човека на ООН, както и в други международни документи за правата на човека. Световната здравна организация (СЗО) определя околната среда като един от основните фактори, влияещи на здравето, и изчислява, че 20% от смъртните случаи в Европейския регион се дължат на състоянието на околната среда. Така влошените климатични и природни условия поставят под риск правото ни на живот, утвърдено в Член 3 от Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ), както и правото ни да постигаме „възможно най-добро състояние на физическо и душевно здраве“, установено в член 12 от Международния пакт за икономически, социални и културни права.
На 28 юли 2022 г. Генералният съвет на ООН прие резолюция, с която призна, че наличието на чиста, здравословна и устойчива околна среда е право на всеки човек. В резолюцията е заявено, че правото на чиста околна среда е свързано с всички останали права на човека, утвърдени в международното право. Генералният съвет на ООН призова държавите, международните организации и бизнесите да предприемат политики, да изграждат капацитет и да си сътрудничат, за да увеличат усилията за осигуряването на чиста, здравословна и устойчива околна среда за всички.
Бизнес секторът е в непрестанно взаимодействие с околната среда. Той е както зависим от нея, така и влияе на състоянието ѝ . Бизнесите използват природните ресурси, като почви, горива, метали, вода, дървен материал и други, за да развиват своята дейност и да създават финансова стойност. Благодарение на дейността на бизнесите икономиката се развива, създават се работни места, подобрява се жизненият стандарт на хората. Необходимо е обаче да се обърне внимание и на това, че стопанската дейност оказва значително влияние върху околната среда и е един от главните фактори, допринасящи за задълбочаващата се екологична криза.
Климатичните промени се дължат в най-голяма степен на отделянето на парникови газове, като въглероден диоксид, метан, азотен оксид и други. Стопанската дейност е една от основните причини за отделянето на въглероден диоксид (СО2) и допринася в голяма степен за увеличаване на емисиите на другите парникови газове. Един от конкретните негативни ефекти е замърсяването на въздуха, което е водеща причина за множество заболявания, като сърдечно-съдови болести, рак на белия дроб и редица хронични респираторни заболявания.
Друг пример е обезлесяването на големи природни площи, често срещано следствие от дейността на дърводобивната и строителната промишленост. Обезлесяването е предпоставка за образуването на свлачища, които подлагат на риск живота на хората, живеещи в тези райони, тоест застрашава се правото на живот, установено в международното право. Обезлесяването е предпоставка за разрушаване на обитаеми сгради, а също е и главна причина за прогресивното намаляване на обработваемите площи и води до трудности в производството на храна. Това е пример за застрашаване на правото на всеки човек да разполага с прехрана и жилище, признато в член 25 от ВДПЧ.
Добивната промишленост също оказва сериозно отрицателно влияние върху околната среда, като допринася значително за замърсяването на водите, почвите и въздуха. Един пример за това е добивът на метала литий, разпространен в Боливия, Чили, Китай и някои Африкански държави, който се използва за производството на батерии и електронни устройства. За добива на литий се използват тежки химикали, които разрушават необратимо почвите, замърсяват водите. Това влияе на живота на местното население, като затруднява производството на хранителни продукти и намалява достъпа до чиста питейна вода.
Много компании вече предприемат мерки за намаляване на въглеродния си отпечатък върху климата и околната среда. За да достигнат поставените цели (Net zero), компаниите трябва да си сътрудничат с държавата и с различните заинтересовани страни (неправителствени организации, синдикални асоциации и други). От своя страна, правителствата трябва да предприемат законодателни мерки, с които да улеснят прехода към устойчиви икономики и да се уверят, че никой няма да бъде изоставен.