Като част от проекта на БФБПЧ „Офисът като пространство за сила и вдъхновение“, изпълняван в рамките на програма „Силна“ на Български фонд за жените и съфинансиран от ЕС, ще представим поредица от статии, които ще разгледат равенството между половете през призмата на корпоративната среда . Оценявайки дейностите на избрани български компании спрямо глобални стандарти като методологията „Бенчмарк за равенството между половете“ на Световния алианс за бенчмаркинг, целим не само да оценим текущото състояние, но и да идентифицираме добри практики и да подпомогнем компаниите да предприемат конкретни стъпки за по-справедлива, приобщаваща и устойчива работна среда.

Първата статия от поредицата е посветена на равенството между половете като основно човешко право, показва как и къде днес продължават да съществуват прояви на неравенство и обяснява защо гарантирането на това право е от решаващо значение в днешния бизнес свят.

Защо неравенството между половете е глобален проблем?

Неравенство между половете е социален проблем, който засяга всички нива на обществото. Проявленията му са многобройни и разностранни – от концентрирането на жените в определени феминизирани професии и повишения риск от бедност, през ограничения достъп до развитие на дигитални умения и притежаване на имущество, насилие, основано на пола, както и недостатъчното участие в лидерски позиции или политическия живот. 

Равенството между половете е основно човешко право, заложено във Всеобщата декларация за правата на човека, приета от Общото събрание на ООН на 10 декември 1948 г. Декларацията провъзгласява равенство, свободни и равни права и принципи на недискриминация. Въпреки че жените и момичетата представляват половината от световното население, статистиката показва, че неравенството между половете се увеличава. Тази тенденция се засили след Covid пандемията, в която ооло 54 % от жените губят работата си, макар и да достигат около 39 % от глобалната заетост. Същевременно изследванията показват, че икономиките, които използват пълния спектър от своите таланти и човешки капитал, са най-добре позиционирани да се справят с ерата на трансформация и да ускорят производителността и просперитета.

Цел 5 от „Целите за устойчиво развитие“ на ООН

През 2015 г. ООН постановява Целите за устойчиво развитие, сред които е и цел 5 „постигане на равенство между половете“. Оттогава Програмата на Обединените нации за равенство между половете и овластяване на жените (UN Women) проследява прогреса в постигането на тази цел, събирайки и анализирайки данни на глобално ниво, за да установи продължаващи тенденции и предизвикателства. На международно ниво най-сериозните предизвикателства са извличането на природни ресурси, замърсяване на въздуха и водите, нарушаване на биоразнообразието и климата, в допълнение се пораждат повече военни конфликти, които отново засягат полово и мъжете и жените. Мъжете рискуват живота си, а жените са тези, които трябва да бъдат основата на семейството и да работят и да се грижат за децата. На базата на тази геополитическа нестабилност, продължават да се наблюдават и ежедневните борби на жени и момичета – от осигуряване на прехрана и вода, до достъп до медицинска грижа, работни места и безопасност. Процентът на жените, жертви на насилие, основано на пола, непрекъснато се увеличава, с което и пропорционално расте насилието над деца, както и смъртните случаи.

Статистика

Според Глобалния доклад за разликите между половете за 2025 г. на Световния икономически форум, при настоящия темп на развитие ще са необходими 123 години, за да се постигне пълно равенство между половете, и 152 години, за да се преодолее разликата в икономическото участие и възможности. Нито една страна все още не е постигнала пълно равенство, но Исландия продължава да бъде лидер (92,6%), следвана от други европейски икономики като Финландия, Норвегия и Швеция. Европа като континент е вторият най-добре представящ се регион със затворени 75,1% от разликите, макар че резултатите се различават значително между 40-те държави в региона. Европейският съюз остава сред световните лидери, но неравномерният напредък между държавите членки продължава да е основно предизвикателство.

По отделните показатели докладът показва, че образованието (95,1%) и здравето (96,2%) са почти на равнище на пълно равенство, както в световен мащаб, така и в Европа, като някои държави от ЕС вече са постигнали пълно равенство в образованието. За разлика от това, най-големи остават различията в икономическото участие (61,0%) и особено в политическото овластяване (22,9%), въпреки че в Европа се наблюдават едни от най-високите регионални резултати за квоти в министерските и парламентарните позиции. За ЕС това подчертава, че макар жените и мъжете да имат почти равен достъп до образование и здравни услуги, остават съществени бариери за превръщането им в равноправни по отношение икономически възможности и политическа власт.

България

През 2025 г. България отбелязва значителен спад в класацията на Световния икономически форум за разликите между половете – страната се е придвижила надолу с 23 позиции спрямо 2024 г. Това показва, че въпреки традиционно добрите резултати в областта на образованието и здравето, България изостава по отношение на икономическото участие на жените и особено в политическото овластяване.

Резултатът подчертава необходимостта от по-системни политики и мерки за насърчаване на равенството на пазара на труда, ограничаване на разликата в заплащането между половете и увеличаване на женското представителство в управлението. Спадът в класацията сигнализира за риск България да се отдалечи от общите положителни тенденции в рамките на ЕС, където повечето страни продължават да постигат стабилен напредък.

Ролята на бизнеса в преодоляването на половото неравенство

Ролята на бизнеса в преодоляването на половото неравенство става все по-значима и актуална. Чрез своите политики и дейности компаниите са в позиция да премахнат бариерите пред половото неравенство. Примерите от практиката са различни: 

  • Инициативи за многообразие, включване и приобщаване
  • Майчинство, бащинство и гъвкаво работно време
  • Инвестиции в образование и възможности за кариерно развитие
  • Развитие на предприемачески умения във веригите за доставки
  • Насърчаване на грижа за семейството и от страна на бащите 
  • Стаи за кърмене в офиса, насърчаващи майките да се върнат по-рано на работа
  • Детска градина и грижа за децата
  • Достъп до здравна грижа и психологическа подкрепа
  • Практики за справяне с насилието на работното място

Една от предпоставките за подобряване на политиките и процесите за равнопоставеността е корпоративен ангажимент и инвестиции в различни програми за човешкия капитал. Участието на жените в икономиката може да увеличи брутния вътрешен продукт, какъвто е и примерът, посочен във Великобритания, където с повишаване само на 5% участие на жените в работната сила, може да се добавят 125 милиарда годишно към икономиката. Компаниите, които инвестират в човешките права и в равнопоставеността между половете, са предпочитан бизнес партньор, имат добра репутация, привличат служители и отчитат положителни ползи в дългосрочен аспект. 

През последните години се появиха редица рамки и инструменти за измерване на равенство между половете, които компаниите използват за самооценка и стандарти за отчитане. Въпреки това липсват данни по въпроси като неплатената грижа, здравето на жените и насилието и тормоза на работното място, както и рисковете във веригите за доставки на компаниите. Чрез представяне на публично достъпни сравнителни анализи се насърчава прозрачност и отговорност в компаниите по отношение на практиките за равенство между половете. Тази информация подпомага вземане на решения на заинтересовани страни – от бизнес лидери, служители и потребители, до инвеститори, политици и гражданското общество Затова и избрахме да приложим в България методологията „Бенчмарк за равенството между половете“ (Gender Benchmark), разработена World Benchmarking Alliance (WBA) като общ стандарт за бизнеса в областта на равнопоставеността. 

В следващата статия ще разкажем повече за самите индикатори и и как сме ги приложили в оценката на българските компании в рамките на проекта ни „Офисът като пространство за сила и вдъхновение“.

С финансовата подкрепа на Български фонд за жените и Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на БФЖ, ЕС, Генералната дирекция „Правосъдие и потребители“ на Европейската комисия или на ЕК. Нито БФЖ, нито ЕС, нито ЕК и нейните структури могат да бъдат държани отговорни за тях

Български фонд за жените
Съфинансирано от Европейския съюз