Безспорно една от ключовите теми, които следихме отблизо през изминалата година, беше пакетът „Омнибус 1“ и промените в Директивата за дължима грижа във връзка с устойчивостта и Директивата на устойчиво докладване.
На 26.02.2025 .г Европейската комисия представи „Омнибус 1“ – пакет за дерегулация, който значително отслабва ключови закони за устойчивостта в ЕС.
Целта на предложените промени бе да се намали административната тежест и да облекчи бизнеса. Вместо това, бизнесът остана объркан относно правилата, защото, от една страна, много компании останаха в заварено положение и бяха подготвили вече отчети, а от друга, се оказа, че те вече не трябва да докладват (CSRD).
От гледна точка на правата на човека и околната среда, предложените промени също създадоха сериозно напрежение. Първоначалната цел, свързана с уеднаквяване на правилата, защитата на работниците и засегнатите общности, както и опазването на околната среда, на практика беше значително отслабена. Вместо да се въведат ефективни и задължителни механизми, тези принципи до голяма степен бяха сведени до една формалност или подкрепени от значително по-слаби инструменти в рамките на Директивата за дължима грижа. В това число и климатичните цели на Европейския съюз, които вместо да имат ясно измерими ангажименти, се превръщат в една формалност и липса на ангажимент.
След силно динамични 10 месеца и редица противоречиви преговори, финалното решение от тристранните преговори бе прието, с което се одобри и финалното предложение на двете директиви.
Ключови акценти – противоречиви преговори
Защо можем да определим преговорите като противоречиви? Защото те противоречат на демократичния процес, който постави под въпрос основни ценности и процеси в ЕС, сред които извършване на оценка на въздействие при ключови промени, ангажиране с различни заинтересовани страни, спазване на обещания от политиците да изпълняват поетите ангажименти и силно лобиране срещу правилата за прозрачност и грижата за хората и планетата.
Позицията на Европейския омбудсман
Няколко неправителствени организации подадоха жалби до Европейския омбудсман, в които изразиха силна тревога относно недемократичните и непрозрачни процеси на Комисията спрямо пакета „Омнибус 1”. Омбудсманът от своя страна потвърди техните опасения и остро критикува ЕК за липса на прозрачност при преразглеждането на политики за устойчивост.
Омбудсманът на ЕС Тереза Анжиньо констатира, че Европейската комисия е допуснала неправомерно управление при изготвянето на законодателното предложение „Омнибус 1”, включително #CSDDD.
Според резултатите от проверката, ЕК не е следвала вътрешните си правила за законотворчество, известни като правила за по-добро регулиране, които имат за цел да гарантират прозрачност, демократичност и приобщаване. Установени са и допълнителни проблеми, сред които:
- липса на основателна обосновка за неотложността на законодателните предложения;
- значително намаляване на времето за консултации между отделите на Комисията до под 24 часа през уикенда;
- липса на извършена оценка на климатичната съгласуваност.
Част от препоръките, които омбудсманът прави, са:
1) ЕК да гарантира ефективното прилагане на правилата за по-добро регулиране, като ясно дефинира понятието „спешност“, да документира решенията за изключения от правилата и тяхната обосновка и ясно да обяснява причините за дерогации в мотивите към законодателните предложения.
2) При допускане на дерогации да въведе процедура, която да гарантира, че и при спешност законодателният процес остава прозрачен, основан на доказателства и приобщаващ, в съответствие с правото на ЕС.
Какви са промените по линия на Директивата за отчитане на корпоративната устойчивост (CSRD)?
Директивата формално запазва целта си да повиши корпоративната прозрачност по отношение на устойчивостта.
На практика, обаче, Директивата е отслабена, като промените включват:
- Стеснен обхват – прилага се само за компании с над 1 000 служители и 450 млн. евро оборот;
- Опростени изисквания за отчитане – по-малко качествени данни и по-ниска сравнимост;
- Доброволни секторни стандарти – отслабен фокус върху високорискови сектори;
- Ограничена прозрачност по веригата на стойност – по-малките доставчици могат да отказват ключова информация.
Вместо по-добро регулиране, промените подкопават амбицията на Директивата за отчитане на корпоративната устойчивост (CSRD) като инструмент за отчетност и защита на хората и околната среда.
Директивата за дължима грижа в своята цялост запазва задължението за големите компании да зачитат правата на човека и околната среда по цялата си верига на стойност, изискването да предотвратяват и отстраняват вреди за работници, общности и природата, както и задължението държавите да осигурят ефективно обезщетение за жертвите чрез достъп до националните съдилища.
Това, което се променя или напълно се заличава, е:
- Силно стеснен обхват – Директивата вече се прилага само за компании с над 5 000 служители и изключително висок оборот;
- Премахване на плановете за климатичен преход – без задължение големите замърсители да намаляват въглеродния си отпечатък;
- Отпадане на гражданската отговорност на ниво ЕС – създават се по-големи бариери пред достъпа до правосъдие за засегнатите лица;
- Отслабване на ангажираността на заинтересованите страни – засегнатите общности и работници са маргинализирани в процеса.
Мерките са критикувани затова, че аргументите за опростяване са всъщност дерегулация и водят до отслабване на европейските правила за корпоративна устойчивост, а в това число и защитата на хората и планетата.
Какво предстои през 2026 г. ?
Следващата стъпка е да се финализират текстовете и решението да бъде публикувано в Официалния вестник на ЕС. Държавите членки трябва да транспонират Директивата до 2028 г. ЕК същевременно подготвя насоки за нейното транспониране.
Европейската комисия вече е предложила и други пакети от промени, сред които са Дигитален омнибус (Digital Omnibus), Екологичен омнибус (Environmental Omnibus), както и предложение за Енергиен омнибус (Energy Omnibus), който ще бъде представен през втората половина на 2026 г.
Общото между тях е, че те отново се представят като инициатива за опростяване на цифровото, екологичното и енергийното законодателство и намаляване на административната тежест за бизнеса. Според различни граждански организации обаче съществува сериозен риск това „опростяване“ да доведе до отслабване на защитата на основни права:
- Дигитализация – правото на личен живот, защита на данните и недискриминация в контекста на цифровите технологии и изкуствения интелект. Бързият и непрозрачен процес може да подкопае новоприети регулации като AI Act и Digital Services Act, преди те изобщо да са приложени на практика.
- Околна среда – застрашава прилагането на принципи като предпазливост, предотвратяване на вреди и достъп до правосъдие по екологични въпроси, по-слаба защита на биоразнообразието, водите и общественото здраве, както и до отклонение от целите на Европейския зелен пакт.
- Енергия – риск от разхлабване на правила за емисии и изкопаеми горива, както и рискове за климатичната и социална справедливост, което може да увеличи негативните последици за уязвими общности, за сметка на краткосрочни икономически цели.
Следващи стъпки
Въпреки развилите се събития през изминалата година, 2026 г. ни позволява да направим оценка къде сме и да видим как можем да бъдем най-полезни за различните заинтересовани страни в процеса на транспониране на Директивата за дължима грижа.
Можете да следите нашите канали за повече информация и за предстоящи събития.