Кои са най-рисковите елементи на пакета „Омнибус“, за които ние от БФБПЧ апелираме да не бъдат приемани?
Предстоящото разглеждане на предложените промени в пакета “Омнибус” е критичен момент за затвърждаване на ангажимента на ЕС в борбата с корпоративните нарушения на човешките права и изменението на климата. Запазването на настоящите регулации е от ключово значение за прозрачността, правната сигурност и доверието в европейския бизнес. По-долу представяме основните негативни въздействия, които биха имали предложенията от пакета “Омнибус”, и защо ние от БФБПЧ апелираме те да не бъдат приемани:
Настоящите текстове на Директивата включват задължението за установяване и оценка на действителни и потенциални въздействия, докато в пакета „Омнибус” се предлага ограничаване на тези задължения само до директните бизнес партньори. Това би стеснило обхвата на оценката на риска, особено в най-долните нива на веригите на стойност, където се наблюдават най-честите нарушения на правата на човека. Въпреки че съществува възможност за търсене на допълнителна информация при наличие на достатъчно доказателства за нарушения, компаниите могат да изискват данни и от индиректни партньори.
Предлаганият подход е идентичен с разпоредбите на Германския закон за веригите на доставки, който също се фокусира върху директните бизнес партньори, но допуска разширяване на проверките при основателни съмнения за нарушения. Ограничаването на достъпа до информация в процеса на оценка на риска във веригите на стойност създава риск от повърхностна проверка и зависимост от данни само от доставчиците на ниво 1. Това може да попречи на компаниите да извършат задълбочен анализ и да идентифицират рискове по-надолу във веригата.
Този член урежда режима за гражданска отговорност на компаниите и правото на обезщетение и в какви случаи предприятията могат да бъдат подведени под отговорност. Предложението „Омнибус” премахва общоприетия европейския режим за гражданска отговорност за компаниите в обхвата на Директивата като предлага алтернатива на тази разпоредба. Премахването на член 29 (1) е рисково, тъй като премахва задължението за приемане на режим за гражданска отговорност за вреди, причинени от непредотвратяване на потенциални неблагоприятни въздействия (чл. 10) или непрекратяване на действителните неблагоприятни въздействия. С това се възпрепятства приемането на хармонизиран режим в ЕС, който е ключов механизъм за осигуряване на правна защита на потенциално засегнатите страни.
Предложението „Омнибус“ премахва правилото, заложено в чл. 29 (7), според което, когато даден съд в ЕС разглежда иск за вреди, причинени от компания, той трябва да прилага националното законодателство на съответната държава членка, дори ако би трябвало да се приложи правото на друга страна (например, където е настъпила вредата). Ако дадена компания е причинила вреда извън ЕС (например в държава с по-слаби закони за корпоративна отговорност), съдът в ЕС няма да бъде задължен да прилага по-строгите правила на съответната държава членка. Вместо това, може да се наложи да приложи местното законодателство на страната, в която е настъпила вредата, което често е по-слабо и не осигурява достатъчна защита за жертвите. Така промяната намалява шансовете за ефективно обезщетение и защита на пострадалите, защото те ще трябва да се справят с правни системи, които може да не предвиждат отговорност на компаниите за нарушения на човешките права.
Предложените промени изменят задължението за приемане и прилагане на план за преход за смекчаване на изменението на климата, като го заменят с по-опростени изисквания за „имплементиращи дейности“. Това създава юридическа несигурност относно естеството на възникващото задължение. В резултат компаниите могат да положат усилия за приемане на климатични планове, но няма да носят отговорност, ако тези планове не бъдат изпълнени. Това представлява съществено отслабване на настоящия текст, който изисква реално прилагане на приетите планове, съобразени с целите на Парижкото споразумение и целите за неутралност по отношение на климата до 2050 г.
Чл. 4 (1) от предложението „Омнибус“ изменя чл. 3 (1) от Директивата за дължима грижа във връзка с устойчивостта (Директивата), като значително ограничава обхвата на заинтересованите страни, които могат да търсят своите права, ако бъдат засегнати пряко или непряко от дейността, продуктите или услугите на дадена компания. Съществената промяна се състои в това, че само пряко засегнатите заинтересовани страни ще могат да търсят своите права. Това изключва значителна група субекти, които първоначално са били обхванати от Директивата, включително служители, синдикални организации, потребители, физически лица, национални институции, граждански организации и законни представители на тези лица. Тази промяна значително намалява възможностите за защита на правата на непряко засегнатите страни и може да отслаби ефективността на механизма за отчетност, предвиден в Директивата.
Предложените промени застрашават ефективното прилагане на Директивата и възпрепятстват постигането на основните ѝ защитни и регулаторни цели, включително осигуряването на правна сигурност във всички държави членки.