Ръководните принципи на ООН в технологичния сектор
В отговор на нуждата от специфични насоки за прилагане на Ръководните принципи на ООН от технологичните компании, B-tech project е проект, който цели да даде насоки на държавите и технологичните компании за имплементиране на принципите. Проектът е резултат от колаборация и консултации на различни държави, технологични компании, неправителствени организации, академична общност, национални организации за защита на правата на човека, както и други участници, за да могат повдигнатите въпроси и проблеми, свързани със зачитане на правата на човека в технологичния сектор, да бъдат адресирани до своите бенефициенти по-най добър начин.
Основните препоръки към държавите са:
- Държавите са призовани да приемат интелигентна комбинация от доброволни и задължителни мерки, които да изискват от компаниите, включително в технологичния сектор, да зачитат правата на човека. Поради динамичното развитие на сектора, държавите трябва периодично да оценяват адекватността на такива закони и да отстраняват всички пропуски.
- Когато държавите включват технологични компании в предоставянето на обществени услуги и стоки, те трябва да упражняват адекватен надзор, за да гарантират, че тези дружества зачитат правата на човека и че сътрудничеството с тези дружества не оказва неблагоприятно въздействие върху упражняване на правата на човека.
Пример:
- алгоритмично вземане на решения при управление на публичната инфраструктура в контекста на умните градове.
За технологичните компании зачитането на правата на човека е свързано с предотвратяване, смекчаване и справяне с нарушения, свързани с използването на техните продукти и услуги, обикновено наричани „крайна употреба“ (end-use). Другите основни изисквания са:
- Декларацията за публичен ангажимент за спазване на правата на човека да бъде одобрена от ръководните органи на предприятието, формирана от вътрешна и външна експертиза, комуникирана до всички страни, свързани с бизнес дейностите на предприятието.
- Изискването за регулярна надлежна проверка се отнася за продуктите и услугите на компанията, като препоръките са тя да се извършва при първоначалното проектиране на продукта или услугата, разработването и използването им. Примери за нарушаване на права:
- работодател, използващ социални мрежи като инструмент за наблюдение или сплашване на служители
- държава, използваща технология за неразрешено от съд наблюдение.
Надлежната проверка тук включва следните стъпки, изискващи високо ангажиране на заинтересованите страни:
- Стъпка 1. Идентификация и оценка на въздействията, за да се оцени естеството и степента на рисковете за правата на човека
- Стъпка 2. Предприемане на действия за предотвратяване и смекчаване на рисковете за хората, включително и интегриране на надлежна проверка във вътрешните функции и процеси
- Стъпка 3. Проследяване на ефективността на действия за намаляване на риска
- Стъпка 4. Комуникиране на действията
При установяването на въздействието, което технологичните компании могат да причинят върху правата на човека, трябва да се проследи дали има директна връзка между взаимоотношенията с бизнес партньори или чрез техните „собствени дейности“ – включват проектиране, разработване, маркетинг, продажба или лицензиране и внедряване на продукти, услуги и решения.
Държавите
Съдебни механизми
- Ефективните съдебни механизми са основни гаранции за достъп до правна защита, но съществуват конституционни ограничения относно степента, в която те могат да коригират и запълнят пропуски в законодателните режими.
- Властта и информационният дисбаланс могат да действат като съществена бариера пред достъпа до средства за компенсация – например, когато злоупотреби с правата на човека са възникнали в резултат на алгоритмичното вземане на решения или поради нивото на техническа експертиза, необходимо за идентифициране и анализиране на употребите, за които различни технологии са били имплементирани.
- При предприемане на законодателна инициатива държавите трябва да имат предвид мащаба на отрицателното въздействие, идентифициране на носителите на права, какво е нарушението на правата и глобалния обхват на технологиите, за да бъдат компенсирани по адекватен начин.
Извънсъдебни механизми:
- Държавните извънсъдебни механизми са от особено значение за технологичния сектор. Те могат да включват органи за стандартизиране на продукти, органи за лицензиране, регулаторни органи за защита на данните, държавни служби на омбудсмана, органи за обществено здраве и безопасност, органи за професионални стандарти.
Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) механизмите предлагат специфични процедури: онлайн платформи и използване на алгоритми, които отстраняват потенциално вредно съдържание; онлайн пазари, изброяващи опасни продукти за продажба.
- Повечето жалби и компенсации се извършват на ниво компания спрямо вътрешноприети правила.
- Наблюдава се сътрудничество на секторно ниво между бизнес предприятията, улесняване на достъпа до ефективни средства за защита чрез създаване на основа за по-равнопоставени условия на конкуренция между компаниите или за подпомагане на разпределението на отговорности.