Защо говорим за Бизнеса и правата на човека?
Основополагащият документ за правата на човека е Всеобщата декларация за правата на човека (“Декларацията”), приета на 10 декември 1948г. от Общото събрание на ООН. Декларацията съдържа 30 права, които са присъщи на всички хора, независимо от техния произход, раса, пол, вяра, етнос. Правата на човека са универсални и гарантират основни права и свободи, залегнали на основните ценности – достойнство и равенство. Декларацията, заедно с Международния пакт за граждански и политически права и Международния пакт за икономическите, социалните и културните права, приети от Общото събрание на ООН на 16 декември 1966, формират Международния закон за правата на човека. Конвенциите включват гражданските, политическите, икономическите и културните права на гражданите.
С ратифицирането на двете Конвенции България следва да осигури и защити правата и свободите на всяко лице, както и да осигури реализацията им чрез достъп до съдебната, здравната и социалната система. Държавата не може да се намесва пряко или косвено в упражняването на правата.
Европейската конвенция за правата на човека („Конвенцията“) е приета от Съвета на Европа през 1950г. и гарантира основните права и свободи на гражданите, като съдържа общи принципи, които са част от Европейското право. Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“) е подписана на 7 декември 2000г., в сила от 1 декември 2009г., заедно с Лисабонския договор се основава на основните принципи на Конвенцията за правата на човека, както и на приетите международни документи, като Европейската социална харта от 1961г. и други значими практики на Европейския съд за правата на човека. Хартата на основните права на европейския съюз предлага допълнителна правна защита на гражданите на ЕС, като гарантира правата на детето, правата на възрастните хора, право на защита на личните данни, включително и правото на екологична защита.
Защитата на правата на човека се свързва главно със задълженията на държавите да предприемат мерки за защита чрез законодателство и осигуряване на правна защита, както и реализацията на права, свързани с образование, здраве, работа, чиста околна среда и др.
Компаниите допринасят за икономическото развитие, но и играят ключова роля в разрешаването на глобални кризи, като замърсяване, пандемии, военни конфликти и природни бедствия, които водят до климатични изменения. Компаниите са привлечени или биват ангажирани в такива глобални проблеми, тъй като тяхната роля се разширява и те имат много повече въздействие върху общностите, в които оперират във веригата на стойността, веригите на доставките, отношенията с различни заинтересовани страни, взаимоотношенията с публични институции и инвеститорите. Фактът, че компаниите са по-активни участници и в социалния аспект на обществата, поставя и въпроса за ролята на бизнеса в зачитането на правата на човека.
Въпросът „Защо бизнесът трябва да се интересува от правата на човека?“ е поставен от върховния комисар на ООН Мари Робинсън през 1998г., която посочва ролята и влиянието на бизнеса в разрешаването на глобални проблеми. Тя акцентира върху това как бизнес решенията могат да повлияят върху правата на човека директно или индиректно, както и на стремежа на бизнес общността да предприеме мерки за зачитане на правата на човека. Ролята на бизнеса не е да изземе функцията на държавата за защита на правата на човека, а по скоро да популяризира, да поощрява зачитането на правата на човека чрез споделяне на добри практики в своята сфера на влияние. Тя споделя кои са основните причини, които допринасят за включването правата на човека в дневния ред на бизнеса: